www.antipsychiatry.org - Bulgarian translation of "Psychiatry's Electroconvulsive Shock Treatment - A Crime Against Humanity" - translated by Gergina Anguelova


Електроконвулсивната шокова терапия като психиатрична практика-престъпление срещу човечеството

 

 

 

 

от Лорънс Стивънс, д-р по право

 

 

Това, което беше известно под името електрошок или електрошокова терапия (ЕШТ), сега често се нарича електроконвулсивна терапия- или съкратено ЕКТ. Този термин е подвеждащ, защото въпреки твърденията на поддръжниците , ЕКТ не е вид терапия. ЕКТ причинява мозъчни увреждания, загуба на паметта и отслабва интелекта. В статия излязла на 25 март 1993  в Ново английско списание за медицина (New England Journal of Medicine ) се казва: ЕЛЕКТРОКОНВУЛСИВНАТА терапия е широко използвана при лечението на някои психични разстройства, в частност на депресиите (стр.839). В броя от 25 март 1990 година на списание Нюзуийк (Newsweek) се съобщава,  че електроконвулсивната терапия (ЕКТ) ... започва отново да се използва ... оценява се, че актуалният брой американци, на които всяка година се прилага електрошок е между 30 000 и 50 000,  (стр. 44). Други скорошни оценки предполагат до 100 000 случая годишно.

В своя учебник Психиатрия за студенти по медицина (Psychiatry for Medical Students),  публикуван през 1984, д-р  Робърт Дж. Валдингър казва Начинът на действие на ЕКТ е неизвестен. ... Както и при останалите соматични терапии в психиатрията, така и при ЕКТ не познаваме начина, по който тя предизвиква лечебния си ефект (стр. 120 и 389). Психиатрите твърдят, че нещастието -или така наречената депресия- е понякога причинено от неизвестни биологични аномалии в мозъка. Те обяснявят, че по някакъв неизвестен начин на действие,  ЕКТ лекува тези неизвестни биологични аномалии. Неоспорими доказателства за тези твърдения не съществуват. Единственият начин, по който ЕКТ помага тъгата, наречена депресия,  да изчезне е като провокира умствена дезориентация и загуба на паметта. Това е точно така, независимо че в момента тъгата или депресията е единственото състояние, за което ЕКТ се счита за подходящо лечение. В действителност, вместо да лекува депресия, загубата на паметта и умствените способности, причинена от ЕКТ е породила толкова силни страдания у някои пациенти, че те са се самоубили след като въпросното лечение им е било приложено.

Принципът на ЕКТ се състои в това през мозъка да бъде пуснато електричество с напрежение от 70 до 400 волта и сила от 200 милиампера до 1,6 ампера (1600 милиампера). Електрошокът може да бъде направен за различни периоди от време -от частица от секундата до няколко секунди. Елекродите се поставят от двете страни на главата (върху слепоочията) или върху предната и задната страна на главата, така че електричеството да минава само през лявата или само през дясната половина на мозъка (този метод се нарича едностранна ЕКТ). Някои психиатри твърдят неправилно, че през мозъка се пуска съвсем малко електричество. Всъщност, седемсетте до четиристотин волта и двестате до хиляда и шестотин милиампера са доста мощни. Мощността на електричеството прилагана при ЕКТ е на практика толкова голяма, колкото е и тази в контактите по стените в дома ви. Тя би могла да убие пациента ако тока не минаваше само през главата. Електричеството при ЕКТ е толкова силно, че може да изгори кожата на главата там, където се поставят електродите. По тази причина, психиатрите използват гел за електродите, наричан още кондуктивен гел, с цел да се предпази кожата от изгаряния причинени от електричеството. Токът, минаващ през мозъка причинява толкова силни припадъци, придружени с гърчове, че така наречените пациенти, на които се прилага така наречената терапия, са счупвали собствените си кости по време на шока. За да се предодврати това, точно преди така нареченото лечение се дава парализиращо мускулите лекарство. Разбира се, най-лошата перспектива при ЕКТ са мозъчните увреждания, а не счупените кости.

Електричеството е само един от начините, по които психиатрите предизвикват припадъци у пациентите с предполагаема терапевтична цел. Според психиатрите, конвулсивните припадъци, провокирани чрез химически средства или инхалирани газове, са точно толкова ефикасни, ако използваме езика на психиатрите, колкото и тези получени чрез ЕКТ. В броя  от септември 1977 на Американско списание за психиатрия (American Journal of Psychiatry), професорът по психиатрия д-р Макс Финк обяснява:Конвулсивни припадъци могат да бъдат провокирани чрез вдишване на упойващия газ флуротил без да се използва електрически ток;това лечение е също толкова ефикасно, колкото и ЕКТ(стр. 992). На същата страница, той посочва, че припадъците, предизвикани чрез инжектиране на лекарството пентиленететразол (Метразол) в кръвта имат равностоен терапевтичен ефект с тези, предизвикани чрез ЕКТ.

Интересно е най-малкото да се отбележи, че всеки от тези три напълно различни метода за предизвикване на припадъци газът флуоротил, вдишан чрез маска, Метразол, инжектиран подкожно с помощта на игла или електричеството, пуснато през главата- биха могли да бъдат еднакво терапевтични според психиатрите. Те твърдят, че терапевтичен е самият припадък, а не начинът, по който е бил предизвикан. Но защо конвулсивни припадъци, провокирани по който и да е от тези три напълно различни метода, биха могли да бъдат еднакво терапевтични?

Едната теория е, че всички те са еднакво ужасяващи за жертвата (пациента), която бива лекувана. В книгата си Срещу терапията (Against Therapy), публикувана през 1988, психоаналитикът Джефри Масън задава следния въпрос: Защо психиатрите подлагат хората на мъчения и наричат това електрошокова терапия? (стр. xv). В книгата си Битка за разума: физиология на промяната и промиването на мозъка (Battle for the Mind: A Physiology of Conversion and Brain-Washing) , Уилям Саргант обяснява:Историята на психиатричното лечение всъщност показва, че от незапомнени времена са правени опити за лекуване на психични разстройства с помощта на физиологични шокове, силна уплаха и различни химически средства; тези методи винаги са давали отлични резултати при някои видове пациенти (стр. 82). В своята книга Депресия (Breakdown),  психологът Норман С. Съдърланд посочва, че по негови наблюдения ЕКТ по принцип предизвиква ужас и добавя :В много разкази на пациенти атмосферата в болницата в ден, когато ЕКТ е приложена на някого, е оприличена на атмосферата в затвор в ден, когато някой е екзекутиран(стр. 196).

Защитниците на ЕКТ твърдят, че благодарение на упойката, която прави процедурата безболезнена, ужасът на ЕКТ принадлежи изцяло на миналото. Този аргумент въобще не засяга същината на проблема. Умствената дезориентация, загубата на паметта, загубените интелектуални способности, усещането, след като се събудиш от терапията, че същността на собственото ти аз е на път да бъде разрушена- това, а не физическите страдания, са основните неща, които предизвикват ужас.  ЕКТ, или иначе казано електрошокът, нанася удар на самата човешка личност и по тази причина вдъхва ужас. Както казват д-р Лотар Б. Калиновски и д-р Пол Х. Хоч в книгата им Шокови терапии, психохирургия и други соматични лечения в психиатрията (Shock Treatments, Psychosurgery, and Other Somatic Treatments in Psychiatry) : Все пак, страхът от ЕКТ е по-голям проблем, от колкото се предполагаше първоначално. Става дума за страха, който се развива или нараства само след като лечението е било приложено определен брой пъти. Различно е от опасенията, които пациентът, незапознат с начина на лечение, изпитва преди първата терапия...  Мъчителното преживяване да почувстваш съзнанието си разрушено е най-убедителното обяснение за този страх(стр.133). Един от начините, по които ЕКТ постига резултатите си е като кара жертвите на тази предполагаема терапия да променят поведението си, начина на изразяване на чувства и идеи с цел да избегнат мъчението и съсипващите ефекти на терапията. Да откажеш ЕКТ не винаги върши работа, защото ЕКТ е често прилагана против волята на пациента. Във Властта на психиатрията (The Powers of Psychiatry) публикувана през 1980, професорът в Емъри Юнивърсити  Джонас Робитсчър, д-р по право и медицина, отбелязва: Организираната психиатрия продължава да се противопоставя на всякакви съдебни и законодателни ограничения и укази по отношение на правото си да прилага електрошок против волята на пациентите(стр. 279). Дори и сега, през деветдесетте, само в един щат на САЩ-Уискънсин  - принудителното прилагане на електрошок е изцяло забранено. Тъй като страхът е една от причините, поради които ЕКТ действа, психиатрите често получават желаните от тях резулати просто като заплашват хората с ЕКТ. Както психиатърът д-р Питър Р. Брегин отбелязва в книгата си Електрошок :  осакатяващото му действие върху мозъка (Electroshock: It's Brain Disabling Effects):  При пациенти, които са свидетели на тези [разрушаващи мозъка] последици , без на самите тях да им е била приложена ЕКТ, ефектът е при все това тревожен. Те правят всичко, което е по силите им, за да съдействат с цел да избягнат подобна съдба(стр. 173).

Друг начин, по който ЕКТ постига резултатите си е увреждайки мозъка. По думите на д-р Лий Колмън, психиатър:В миналото, обосновката за електрошоковете се формулираше с психоаналитични термини- говореше се за особено тежките случаи на свръх-Аз, които понякога се налагаше да получат последователно няколко шока от 110 волта , за да се успокоят. Предполагаше се, че само тогава чувството им за вина можеше да се да уталожи, а незадоволството им да се облекчи. Сега могат да се чуят не по-малко абсурдни нервнофизиологични обяснения, този път идеята е, че електрическите удари успяват някак си да подредят по-хубаво химията в мозъка. Все пак, повечето теоретици с готовност се съгласяват, че това са спекулации;всъщност изглежда, че самите те се задоволяват с мисълта за някакъв предполагаемо неизвестен начин на действие на шоковата терапия. ... Истината е обаче, че електрошокът действа по прост и недвусмислен начин, който е бил открит от повечето хора, на които е бил прилаган както и от всеки друг, който наистина е искал да разбере за какво става въпрос. За нещастие, защитниците на електрошока (в частност тези, които го прилагат) отказват да признаят какво наистина представлява тяхното лечение-направят ли го, гузната им съвест ще ги мъчи. Електрошокът действа увреждайки мозъка. Защитниците настояват, че това увреждане е незначително и временно-твърдение, оспорвано от повечето хора, които са били подложени на процедурата.  Освен това, нейните защитници искат да гледат на увреждането като на страничен ефект. Всъщност промените, които се наблюдават когато е приложен електрошок, са подобни на тези, причинени  от каквато и да е друга тежка мозъчна травма - като например удар с чук по главата. По същество това, което става е , че човек бива зашеметен, объркан и дезориентиран и поради това не може да си спомни или оцени важността на текущите си проблеми. След това , електрошоковете продължават в течение на няколко седмици (по някога и по повече от един на ден), с цел процедурата да хване, тоест да увреди достатъчно мозъка, така че човекът да не си спомня, поне за няколко месеца, проблемите, които са довели до това да му бъде направен първия електрошок. Колкото по-тежко е увреждането на мозъка, толкова по-вероятно е някои спомени и способности никога да не се възвърнат. Така загубата на паметта и объркването в следствие на мозъчна травма не са странични ефекти на електрошока;те са начинът, който семействата (може би несъзнателно) избират понякога, за  да се справят с проблемните и трудни личности. Мнозина от нас биха поставили под въпрос този толкова съмнителен начин да бъдат заличавани, вместо преодолявани, емоционалните страдания(от въведението на История на електрошоковото лечение (The History of Shock Treatment), издадено от Л. Р. Франк, стр.xiii).

Защитниците на ЕКТ заблуждават, че няма доказателства за мозъчни увреждания в следствие на ЕКТ. Например в книгата си Да преодолеем депресията (Overcoming Depression), д-р Андрю Стайнуей, английски лекар, казва: Хората често се страхуват, че ЕКТ би могла да увреди да увреди мозъка им по някакъв начин, но доказателства за това не съществуват(стр. 184).

 В действителност, на скоро след изобретяването на ЕКТ през1938, в медицинските списания започват да се появяват научни трудове върху изследвания на трупове, свидетелстващи за причинени от ЕКТ мозъчни увреждания. Въпросните мозъчни увреждания включват мозъчни кръвоизливи(анормални кръвотечения), отоци(прекомерно натрупване на течности), кортикална атрофия( изтъняване на мозъчната кора или на външните слоеве на мозъка), разширения на областите около кръвоносните съдове в мозъка, фибрози( удебеляване и образуване на белези), глиози(анормално разрастване на тъканта), а също така разреждане и частично разрушаване на мозъчната тъкан. (За справка- Електрошок:осакатяващото му действие върху мозъка, д-р Питър Р. Брегин). Коментирайки степента на физическото увреждане на мозъка в следствие на електроконвулсивна терапия, Карл Прибрам, д-р на филос. науки и директор на нервнопсихологичната лаборатория при университета в Станфорд, беше казал :По-скоро бих предпочел да ми направят малка лоботомия, от колкото серия от електроконвулсивни шокове...Просто знам как изглежда мозъкът след серия електрошокове и гледката не е много приятна,  АПА Монитър  (APA Monitor ), септември-октомври 1974, стр. 9-10.  Д-р Сидни Самънт, невролог, описва ЕКТ по следния начин: ЕКТ може да се определи като вид контролирано мозъчно увреждане, получено чрез електричество. Няма съмнение, че някои психиатрични симптоми са отстранени...с цената на мозъчно увреждане, Новини за клиничната психиатрия (Clinical Psychiatry News), март 1983, стр. 4. Въпреки че е защитник на ЕКТ, професорът по психиатрия в Дюк Юнивърсити, д-р по мед. и филос. Ричард Д. Вейнър признава: Данните показват появата на фронтална атрофия в следствие на ЕКТ, Наука за поведението и мозъкa (Behavioral & Brain Sciences), март 1984, стр. 8. Под фронтална атрофия, той има пред вид атрофия (намаляване на размера) на челните дялове на мозъка; предполага се, че точно челните дялове на мозъка са отговорни за най-важните мозъчни фукнкции. Челните дялове получават по-голямата част от електричеството при ЕКТ. Д-р Вeйнър също признава :Твърдението на Брегин, че ЕКТ винаги провокира остър органичен синдром на мозъка е вярно  (виж по-горе, стр. 42). Органичен синдром на мозъка означава органично заболяване на мозъка.

Психологичното тестване на хората, които са били подложени на ЕКТ също показва, че ЕКТ причинява трайни мозъчни увреждания. Например, в статия в Британско списание за психиатрия (British Journal of Psychiatry ), трима психолога посочват :Също така, беше установено, че способностите на пациенти, на които ЕКТ е била прилагана, са ниски по С.В.И.А. [Скала на Вехслер за Интелигентност на Възрастни- Wechsler Adult Intelligence Scale], както и че Слабите постижения на пациенти, които са били подложени на ЕКТ, по теста на Бендър-Гесталт предполагат, че ЕКТ причинява трайни мозъчни увреждания, Доналд И. Темплър, д-р по филос. и др., Когнитивни функции и степен на психоза при шизофреници многократно подлагани на електроконвулсивна терапия (Cognitive Functioning and Degree of Psychosis in Schizophrenics given many Electroconvulsive Treatments ), Британско списание за психиатрия, том 123 (1973), стр. 441 - 443).

През 1989, в книгата си Предписания при лечението на депресия и тревога  ( The Exercise Prescription for Depression and Anxiety), професорът по психология и д-р по филос. Кейт В. Хонсгард казва: Изглежда, че някои от хората подложени на ЕКТ в последствие имат сериозна и тежка загуба на паметта, (стр. 88). Жена, която е била подложена на ЕКТ описва ефектите върху паметта си по следния начин :Не си спомням неща, които не исках никога да забравя -важни неща- като деня на сватбата ми и хората, които бяха там. Един приятел ме заведе в църквата, където се бях омъжила, но това вече не означаваше нищо за мен(цитирано в : Електрошок:осакатяващото му действие върху мозъка, стр. 36,  д-р Питър Брегин). Професионалисти, които са потърсили лекарска помощ срещу депресията и които са били подложени на ЕКТ, са изгубили придобитите през живота им професионални знания и умения в следствие на тази така наречена терапия. (Погледнете на пример статията на Бъртън Руч в препоръчаната литература, по-долу.) В един щат, Тексас, щатският закон изисква хората, които смятат да се подложат на ЕКТ, да бъдат предупреждавани за  причинената от ЕКТ загуба на паметта. За сметка на това, в повечето щати хората приемащи ЕКТ доброволно правят това без изобщо да са предупредени за увреждането на мозъка и свързаните с него загуба на паметта и интелектуално разстройство, на които се подлагат-обикновено психиатрите, предлагащи ЕКТ са най-малко вероятните хора, които да отправят подобно предупреждение. [Вижте копие на този тексаски закон по-долу].

Защитниците на ЕКТ понякога твърдят, че ако към процедурата се добави упойка, парализиращо мускулите лекарство и вдишване чрез маска на въздух (или 100% кислород) пациентът е предпазен срещу предизвикани от ЕКТ мозъчни увреждания. Но нито упойката, нито парализиращото лекарство или вдишването на кислород могат да попречат на това, което електричеството прави на мозъка. Изследванията на базата на аутопсии, електроенцефалограмите и наблюденията над хора, които са получили ЕКТ показват, че тези, на които ЕКТ е била приложена с упойка, парализиращо мускулите лекарство или са вдишвали кислород страдат от същите мозъчни увреждания, загуба на паметта и интелектуално разстройване както и хората, подложени на ЕКТ без тези допълнения в процедурата.

Някои защитници на ЕКТ твърдят, че новите ЕКТ-апарати с кратки импулси причиняват по-малко вреда от ЕКТ-апаратите със синусоидални вълни, които преобладаваха до 1980. За разлика от тях, видният поддръжник на ЕКТ, д-р по мед. и филос. Ричард Вейнър, професор по психиатрия, цитира изследвания, които са показали, че синусоидалните вълни и стимулирането с двупосочни импулси предизвикват еднакви поражения на паметта (Наука за поведението и мозъка, март 1984, стр. 18). Според написаното от д-р Ричард Абрамс-професор по психиатрия в чикагския институт по медицина- в учебника му Електроконвулсивна терапия (Electroconvulsive Therapy), 400 волта е типичната горна граница на волтажа при новите ЕКТ-апарати използващи кратки импулси(стр. 113). Това е над два пъти повече от най-високия волтаж при старите уреди със синусоидални вълни и предполага, че новите ЕКТ-апарати с кратки импулси причиняват повече вреда.

Твърденията, че новата едностранна  ЕКТ, при която електричеството протича само през едната половина на мозъка, причинява по-малко увреждания, също са лъжа. Целта в този случай е да се пощадят дяловете на мозъка отговарящи за говора и математическите способности (безчувствените, сходни на компютърни интелектуални функции). Предполага се, че въпросните центрове са разположени в частта от мозъка, която носи подвеждащото име доминираща. Един от проблемите е, че е доста трудно да се определи коя точно е тази част в мозъка на отделния индивид. При повечето хора е от ляво, но при някои е от дясно, така че понякога психиатрите по немарливост прилагат електрошок точно на страната на мозъка, която са искали да предпазят. Частта на мозъка, определена да получи електричеството при едностранна ЕКТ, е измамно наречена недоминираща. Тази предплагаемо недоминираща страна на мозъка е преди всичко отговорна за емоционалните и сексуални, творческите и музикални способности, зрителното и пространствено възприятие, атлетическите способности, подсъзнателните умствени дейности, както и за някои аспекти на паметта. По думите на професора по неврология Оливър Сакс, тази част от човешкия мозък е с най-основно значение, защото осигурява физическите основи на личността, на собственото аз, без които ставаме като компютри (Мъжът, който обърка съпругата си с шапка и други клинични разкази- The Man Who Mistook His Wife for a Hat and Other Clinical Tales-, стр. 5 и 20). Дяловете  от мозъка, получаващи електричеството при едностранната ЕКТ на недоминиращото мозъчно полукълбо, са поне толкова важни за нас, колкото и другите части на мозъка.

Психиатрите, които използват ЕКТ нарушават хипократовата си клетва да не вредят на пациентите и са шарлатани. За нещастие, повечето психиатри са прилагали ЕКТ, а правителството не изпълни поетата отговорност да ни предпазва от това вредно и абсурдно лечение. Ето защо, трябва самите вие да пазите вас и вашите близки от шарлатанства като ЕКТ, държейки се настрана от психиатри, които я прилагат.

 

 

 

Препоръчана Литература

 

 

 

Peter R. Breggin, M.D., Electroshock: Its Brain Disabling Effects (Springer Publishing Co., New York, 1979).

Peter R. Breggin, M.D., Toxic Psychiatry: Why Therapy, Empathy, and Love Must Replace the Drugs, Electroshock, and Biochemical Theories of the "New Psychiatry" (St. Martin's Press, New York, 1991).

Leonard Roy Frank (editor), The History of Shock Treatment (self-published, San Francisco, 1978).  Available directly from the author for $12 postpaid: 2300 Webster St., San Francisco, California 94115.

John Friedberg, M.D., "Electroshock Therapy: Let's Stop Blasting the Brain", Psychology Today magazine, August 1975, p. 18.

John Friedberg, M.D., Shock Treatment Is Not Good For Your Brain: A Neurologist Challenges the Psychiatric Myth (Glide Publications, San Francisco, 1976).

John Friedberg, M.D., "Shock Treatment, Brain Damage, and Memory Loss: A Neurological Perspective", American Journal of Psychiatry, Vol. 134, No. 9 (September 1977), p. 1010.

Berton Rouche, "Annals of Medicine - As Empty as Eve", New Yorker magazine, September 9, 1974, p. 84. This biographical article describes in horrifying detail the extent and permanence of memory loss caused by electroshock "therapy".

 

 

 

АВТОРЪТ, Лорънс Стивънс, е адвокат, чиято практика е включвала представянето на психиатрични пациенти. Неговите брошури не са защитени с авторско право. Поканени сте да правите копия и да ги давате на хора, които могат имат полза от тях.

 

 

1997-Актуализиране на статията от Дъглас Смит, уебмастър на www.antipsychiatry.org:

В изданието от 1997 на книгата си Основно ръководство за психиатричните лекарства (The Essential Guide to Psychiatric Drugs), д-р Джак М. Горман, професор по психиатрия в Колумбийския университет, включва раздел озаглавен Електроконвулсивна терапия, където  грубо изопачава истината за ЕКТ, твърдейки между другото :Пациентът първо трябва да се съгласи да бъде подложен на ЕКТ, повечето болници в момента изискват едновременно съгласието на пациента и на поне един член от семейството му. Така че вече не съществува насилствено връзване за носилки, (стр. 116). По време на моя личен опит като затворник на психиатрите,  със собствените ми очи видях как една пациентка беше насилствено завлечена за електроконвулсивна терапия, докато умoляваше инквизиторите си да спрат. Докатo я отнасяха и се опитваха  насила да я вкарат в помещението, където щеше да получи ЕКТ, тя преплете ръцете си слагайки ги върху всяка страна на входа-напразно усилие да се съпротивлява. Със значителна трудност, те преодоляха физическата съпротива и я занесоха с  краката напред в стаята за лечение. Очевидно за нея това беше ужасен кошмар, така както би било и за всеки друг човек. Нейната словесна и физическа съпротива, както и силата, използвана върху нея от няколко яки мъже, не оставиха никакви съмнения за недоброволния характер на това лечение. Изпитах няколко чувства докато наблюдавах този нечовешки спекаткъл: страх, че мога да бъда следващата жертва на електрошоково лечение, приложено против волята ми; гняв срещу онези, които могат да бъдат толкова жестоки и глупави, така че да причинят това на друг човек и вина, че не направих нищо, за да помогна на нещастната жена да отблъсне тези, които я нараняваха- макар и да знаех, че такава съпротива би била напразна  и че рискувах аз да стана следващата жертва на електрошок или да бъда насилствено дрогиран с Торазин до пълно забвение. Това беше преди много години, но продължавам да чувам разкази за ЕКТ, приложена против волята на хората; дори и по времето, когато станах свидетел на ЕКТ-кошмара на тази жена, чувах опровержения от членове на персонала на точно тази болница; те твърдяха, че ЕКТ се прилага само със съгласието на пациента. Тогава, както и сега, такива фалшиви опровержения правят очевиден факта, че не трябва да се вярва на нищо, казано от психиатри и други подобни професионалисти в областта на психическото здраве, които използват вредни лечения като ЕКТ.

Същото важи и за мозъчните увреждания причинени чрез ЕКТ. В изданието от 1997на книгата му, д-р Горман отрича съществуването на доказателства за провокирани от ЕКТ мозъчни увреждания. Той казва: Внимателни нервнопсихологични тествания в голям брой научни изследвания не успяха да покажат никакви дълготрайни проблеми с паметта при повечето пациенти, на които ЕКТ е била прилагана. Понякога, проблемите с паметта могат да траят повече, но обикновено най-дългия период е шест месеца. За тези, които настояват, че имат трайни мозъчни увреждания в следствие на ЕКТ? Още един път-трябва да се уточни, че щателните научни изследвания никога не са успели да открият каквото и да е било доказателство за трайна загуба на паметта причинена от ЕКТ. ... Рискът от постоянен проблем с паметта заради ЕКТ изглежда толоква малко вероятен, че отделните пациенти не би трябвало да го взимат под внимание (стр. 117-118) . Д-р Горман ограничава опроверженията си до загубата на паметта и не отнася директно намалената интелигентност и способност да преживяваме емоции към ЕКТ, но независимо от това думите му са лъжливо успокояващи по повод тези ефекти и по повод причинените от ЕКТ мозъчни увреждания. Ако сте прочели статията на г-н Стивънс за ЕКТ (по-горе), вероятно няма да се заблудите от опровеженията на д-р Горман или други психиатри по отношение на мозъчните увреждания причинени от електрошоково лечение.

Д-р Горман също казва: ЕКТ е лечение с голяма сила на въздействие и с много малък риск. Тогава защо е толкова оспорвано? Първо, лечението е по всеобщо мнение загадъчно. Един от моите колеги, д-р Стюарт Юдофски, веднъж го оприличи с това да ритнеш телевизора си  когато картината е неясна. Все  още нямаме ни най-малката представа защо върши работа. Всичко, което е известно е, че провокирането на гърчове в мозъка облекчава депресията. Интересно е, че ЕКТ също облекчава и манията [екстремното щастие] и намалява психотичните симптоми... (стр. 119). Защо ли е толкова трудно д-р Горман и другите психиатри да видят очевидното?: Причинявайки мозъчни увреждания, ЕКТ намалява или елиминира всичко, което мозъка прави: нещастието  (депресията), щастието (манията), нерационалните или странни мисли (психози),  памет, интелигентност, целият набор от функции, на които един неувреден мозък е способен. (Да, по мое мнение, ирационалните или странни мисли могат да са плод на неувреден човешки мозък. Религиозното мислене на много нормални хора е пример за това.)

Преработеното издание от 1997 на книгата на д-р Горман Основно ръководство за психиатричните лекарства показва, че лъжите на психиатрите относно ЕКТ (както и други аспекти на психиатрията)  не са се променили.

 

 

2000-Актуализиране на статията:

Въпреки че ЕКТ е ефикасна, тя провокира ясно изразени проблеми с паметта и нейното [антидепресивно] въздействие е временно. Въпреки че процедурата на ЕКТ вече не е толкова варварска колкото гледката как Джак  Никълсън получава електрошок в Полет над кукувиче гнездо, тя си остава нехуманна. Не препоръчвам ЕКТ, освен ако прилагането не е от жизнена необходимост... д-р Едуард Дръманд, в книгата си Пълно ръководство за психиатрични лекарства (The Complete Guide to Psychiatric Drugs), стр. 87. Д-р Дръманд е завършил медицинския факултет на Тъфтс Юнивърсити и е специализирал психиатрия в университета в Харвард.



Недоброволното прилагане на ЕКТ продължава и в 2000 година : В електронно писмо на Коалицията от поддръжници на жертвите на психиарията - Дендрайт от 23.08.2000, се съобщава, че Катлийн Гарет, 66 годишна жена, е получила електрошоково лечение против волята в болницата DesPeres в Сент Луи (щата Мисури) на 21 23 август 2000 и че е било предвидено да получи още 10 до 12 електрошока. И тя, и синът Стив Ванс, социален работник, са се противопоставили на това вредно лечение. Опитвайки се да попречи, при разглеждане на съдебното заседание, синът носи пълномощно, но въпреки това съдята не променя решението си. Синът казва: Кога смятат да спрат? Когато изпържат напълно мозъка ли?. Тогава, вече на следващия ден, в друго писмо с дата 24 август 2000 се съобщава, че в отговор на обществените протести, болничното ръководство обявява, че на г-жа Гарет повече няма да бъде прилагано електрошоково лечение и че вместо това тя ще бъде изписана от болницата. Това са особено добри новини за г-жа Гарет и сина , а за нас е победа в борбата ни срещу психиатричния гнет, психиатричните атаки и нарушенията на човешките права  в името на психичното здраве. Тази победа показва, че усилията ни да спрем шарлатанствата на психиатрите като електроконвулсивната терапия(EKT) и техните нарушения на човешките права могат да бъдат увенчани с  успех. Тя трябва да ни вдъхнови да продължим усилията си. Провалът на американската общественост да се противопостави на вредните психиатрични лечения и на нарушенията на човешките права не се дължи на зли намерения, а на невежество и понякога - на глупост. Хората разбират достатъчно добре какво е електричество, за да осъзнаят какво зло е увреждането на мозъка на тази жена с електроконвулсивна терапия (EKT), още повече след като е било направено против волята . Болшинството хора не знаят до каква степен е общоприето в психиатрията да се прилагат необосновани и насилствени мерки, както не знаят достатъчно и за психиатричните лекарства, така че да разберат какво зло е да принудиш някого да ги взима, било то и предплагаемо психично-болна личност. Ако накараме достатъчно голяма част от обществото да осъзнае какво наистина се случва, ще нанесем сериозно поражение на тези, които подкрепят произволното лишаване от свобода, наречено недоброволно психиатрично хоспитализиране, и вредните психиатрични лечения; по този начин ще направим Америка и света по-сигурно място за всеки.

 

 

2001-Актуализиране на статията:

Начинът, по който ЕКТ действа е неизвесен.

Д-р Морис Виктор, професор по медицина и неврология в Медицинския Институт Дартмут, и д-р Алън Х. Ропър, професор и шеф на катедрата по неврология при факултета по медицина- Тъфтс Юнивърсити, Принципи на Неврологията от Адамс и Виктор (Adams and Victor's Principles of Neurology), стр.1620.

На същата страница, на която авторите на книгата правят това признание, те също повтарят психиатричните митове за ЕКТ, тоест казват, че тя е ефикасна, безопасна и че Основният недостатък на ЕКТ е провокирането на временно отслабване на скорошната памет, което трае по време на лечението и няколко дни след това. Те не приемат, че ЕКТ причинява трайни мозъчни увреждания, последиците, от които могат да включват трайна загуба на спомените, предшестващи  с много години прилагането на ЕКТ, и трайната загуба на интелигентност, като например намалена способност за запаметяване или загуба на способността за разсъждаване и мислене, които остават до края на живота на жертвата на ЕКТ. Те  не приемат факта, че се е случвало мозъкът на жертвата на ЕКТ да е бил толкова увреден, че да не си спомня собственото си име. Така неправилното обучение на  студентите по медицина и физиология продължава.

 

 

 

 

Тексаските законодатели не бяха убедени от лъжливите опровержения на  психиатрите, по повод трайната загуба на паметта  причинена от ЕКТ, нито от техните твърдения, като това на д-р Горман (по-горе), че ЕКТ е много ефикасно лечение с много малък  риск. За това свидетелства  въвеждането на следния указ през 1993 (преработен през 1997):

 

ТЕКСАСКИ ЗАКОН

Параграф 578.003. Съгласие за [електроконвулсивна] терапия.

(а)Ръководната комисия трябва да използва стандартен формуляр за писмено  съгласие, който да се употребява когато се предвижда ЕКТ. Също така, ръководната комисия трябва да определи информацията, която да се съдържа  в писменото приложение съгласно с точка с). В добавка към информацията, изискана в този параграф, формулярът трябва да съдържа информацията, изисквана от Тексаския Медицински Съвет за контрол на ЕКТ. Разработвайки формуляра, комисията трябва да вземе предвид  препоръките на този Съвет. Употребата на формуляра за съгласие, разработен от Комисията по начина, определен от този параграф, създава опровержимо предполжение, че изискванията на параграфи 6.05 и 6.06, Акт за медицинската отговорност и усъвършенстването на  застраховането в щата Тексас (Член 4590и, Граждански Правилник- Върнън(щата Тексас)), са били изпълнени.

(б)Формулярът за съгласие в  писмена форма трябва ясно и подробно да изразява:

(1)характера и целта на процедурата;

(2)характера, степента, продължителността и вероятността на страничните ефекти и други значителни рискове от лечението, които са известни на лекарите, най-вече трябва да се посочат възможните степен и продължителност на загуба на паметта, рискът от постоянна и невъзвратима загуба на паметта и рискът от смърт;

(3)съществуването на различни мнения относно ефикасността на процедурата; и

(4)вероятните степен и продължителност  на подобрение или ремисия, очаквани с и без процедурата. 

            [подчертаването е добавено]

 

 

 

 

 



Main Page  |  Next Article: "The Brain Butchery Called Psychosurgery" ]