Как
парите на
фармацевтичните
компании корумпираха
психиатрията
от д-р Лорън Р.
Мошър
Американската Психиатрична Асоциация (АПА) е организация от национален мащаб, в която повечето психиатри членуват. В известен смисъл, тя е професионален съюз. Голяма част от доходите ù идват от рекламиране на фармацевтични компании в списанията и вестника ù. Също така, тя получава “неограничени образователни стипендии” и други форми на финансова подкрепа от фармацевтичните компании. Фармацевтичните компании спонсорират симпозиуми и изложения, които оказват огромно влияние върху двата най-значими годишни конгреса на психиатрите. Разбира се, ораторите на симпозиумите биват щедро възнаградени за техните половин-дневни представяния. По мое мнение, АПА е до такава степен зависима от поддръжката на фармацевтичните компании, че не може да си позволи да критикува прекалената и неправилна употреба на психотропни вещества. Още по-важното е, че АПА вероятно не желае обучението на психиатрите да включва информация за сериозността на токсичните ефекти в кратък и дългосрочен план, както и за реакциите, характерни за периода на спиране на лекарствата.
Фармацевтичните компании плащат на ораторите (по $1000 – 2000 за всяко представяне), които провеждат големи научни събрания, срещи и/или вечерни речи (вечерята е осигурена от компаниите) с местните организации на психиатри. Ораторите са избирани измежду психиатрите, които действително одобряват техните продукти. Лекарите, подготвящи се да станат психиатри, са важна мишена за тези оратори.
Фармацевтичните компании сключват договори с университетски и частни компании за психиатрични изследвания, които да провеждат опитите с лекарства, необходими, за да се получи лиценз от американското Хранително и Лекарствено Управление (ХЛУ). Компаниите отпускат суми (за покриването на разноските за медицински грижи и възнаграждение на лекаря, провеждащ опита), които стигат до $ 40 000 на пациент, който участва в изследването. Това позволява на фармацевтичните компании да разполагат със значително влияние върху начина, по който изследванията на лекарствата се провеждат. Всички тези дейности, свързани с производството на лекарства, станаха по-важни от както на пазара бяха въведени наскоро патентовани лекарства- започвайки се с Прозак през 1989. Печалбите трябва да се съберат преди пациентите да са се отдръпнали.
Счита
се, че
необходимите,
за да се
получи одобрението
на ХЛУ
условия и
правила за
провеждане
на
изследвания
на лекарства
за психично-болни
биват
контролирани
от Комисията
за
Преразглеждане
по Здравните
Въпроси, с
цел да се
избегнат
прекомерните
рискове за
обектите на
опита. Установено
беше, че
членове на
тази комисия са
високо
платени
консултанти
на фармацевтичните
компании,
чиито
протоколи
биват
преразглеждани.
Очевидни са
конфликтът
на интереси и
липсата на
обективност,
които
обуславят
решенията на
непредубедените
експерти, даващи
преценката
си относно
изпитанията
на лекарства
за
психично-болни.
Последното,
“ново”
антипсихотично
лекарство,
което беше
одобрено от
нашата
Федерална
Агенция за
Лекарствен
Контрол
(ФАЛК) е
Зелдокс,
чието въвеждане
на
американския
пазар беше
разрешено
въпреки
опасностите,
които то
крие.
По мое
мнение,
американските
психиатри са
станали
зависими от
лекарствата
(точно така е-
отдали са се
на идеята да
пробутват
хапчета) и
това се
отнася за
всички-
частно
практикуващи,
психиатри в
обществените
здравни заведения,
в
университетите
и като цяло – на
ниво
организация.
Това, което
би трябвало
да бъде
най-хуманната
лекарска
специалност
в момента е
механистично,
деформирано, ограничено
и
разрушаващо
човешката
личност. Модерната
психиатрия е
забравила правилото
от
Хипократовата
клетва- Преди
всичко: да не
се вреди.
АВТОРЪТ, д-р
Лорън Р. Мошър, е
бакалавър по
хуманитарните
науки (университета
Станфорд) и е
завършил с
отличие
медицинския
факултет на
университета
Харвард,където
е
специализирал
психиатрия. В
момента е
преподавател
по клинична психиатрия
във
факултета по
медицина при
Калифорнийския
Унивеситет в
Сан Диего.
Вижте www.mosher-soteria.com